ГАЛЕРИЯ „РОМФЕЯ“

има удоволствието да Ви покани на юбилейната изложба на Тодор Панайотов “Орбита”
ЖИВОПИС
50 години

Откриване: 17 ноември, 18:00 ч.

В много от митовете на древните народи, Сириус се цитира, като „мястото, от което идват боговете”. Разглеждайки внимателно въпросните митове, ние виждаме, че тези богове имат не само положителни, но и ред отрицателни характеристики. И доколкото навсякъде се твърди, че тия богове са ни създали „по свой образ и подобие”, логично е, че човекът от своя страна също представлява низ от противоречия, едновременна комбинация от добро и зло. Тази „ин – ян” същност на човека намира едно от най-удачните, но и най-ужасяващи репрезентации в мита за „допелгангера”, тоест „двойника”. Който не е просто твой физически двойник, а по-скоро твое копие от „отвъдното”, озовало се обаче в нашия свят, и маркиращо с появата си поредица от странни и по правило нещастни събития за своя „оригинал”. „Допелгангерът” е като да срещнеш на улицата… себе си, и с ужас да отбележиш, че твоето копие няма сянка. Или пък образът ти от огледалото изведнъж да ти намигне. Така или иначе, „допелгангерът” е невъзможен без „оригинала”, което ще рече, че той не е някакво външно нему явление, а по-скоро самостоятелна проява на алтернативната му същност. А дали доктор Джекил ще позволи на мистър Хайд да вземе надмощие, зависи само от това коя половина на своето „аз” ще избереш да развиваш.

Сириус е двойна звезда, съставена от две звезди („оригиналът” и неговият „допелгангер”), орбитиращи една около друга за период от 50 години. Тоест, 50 години е периодът, за който „Звездата на боговете” извършва един пълен кръг, или иначе казано, приключва един цикъл от живота си. В рамките на този период, каквото е извършено, то е завършено веднъж завинаги. След което „Ороборосът” захапва опашката си, сваля остарялата си кожа, и започва нов цикъл. Евентуално.

Не мога да обещая, че това ще бъде най-добрата изложба, която сте виждали. В крайна сметка, аз съм само един график, който обича да прави живопис, пък и има толкова много изключително талантливи колеги, че подобна заявка би било невъзможно да се изпълни на практика. Гарантирам обаче, че ако гледате внимателно, със сигурност ще бъде една от най-отличаващите се и запомнящи се изложби. Защото, колкото и умело да може да се изразява човек с четката, все пак, не е без значение и дали има какво съществено да каже с нея. Тъй като жанровете и сюжетите най-често са ограничени до няколко обичайни такива, а реалността, в която пребиваваме, притежава такова количество различни, но и преплитащи се фантастични „слоеве”, че ако се опитаме да ги разгънем в панорамна гледка, най-вероятно ще се окажем в положението да си зададем редица въпроси за това що е то „реалност” изобщо.
Аз, разбира се, не мога, пък и не искам да бягам от класическите жанрове, но освен тях, тук има и още нещо специфично, което е моята лична гледна точка в изкуството. И точно това специфично „нещо” прави тази експозиция такава, каквато е.

50 години. Точно подходящото време да осъзнаем, че „оригиналът” и „допелгангера” са просто двете лица на една и съща „монета”. Тази, с която, когато ни дойде времето, ще платим на лодкаря Харон за превоза.